Когато музиката говори...

...и аз мълча.

 

АЛООО, КЪСОГЛЕДИТЕ!

Не съм невидима!
Не съм несъществуваща.
Не знам разказал ли си им,
но аз съм там!
И съм будна. И злопаметна. Побъркваща...
Ще се побъркам първа.
После... - тях.

Веднъж ме нямаше.
И това ми беше грешката.
Няма как
да я допусна пак.
Не съм невидима...
И не съм въобще човечна,
когато друг човек
се бърка в моя свят!

Мило блогче,...

...Отдавна искам да ти кажа нещо важно. Запомни го и прави разлика.

Ревността не е точно липса на доверие... Тя е по-скоро яркият белег от жестоката рана на някой, който е бил предаден, поне веднъж. И няма нищо, наистина нищо общо с издаването на  Платежно нареждане за чужди грешки. Ревността е просто инстинкт за самосъхранение. Придобит.
Колкото до гневът, чудовищното чувство на яд и бяс, които са способни да потекат в цялата ти  кръв... Там е друга работа. И гневът е инстинкт - за саморазрушение. Вроден!
И знаеш ли, нещо много интересно... докато на хората "им кипва", "палят се", или главата им "пламва", аз замръзвам. Когато ме е яд, аз просто цялата замръзвам, тресе ме, побиват ме толкова ледени тръпки, че имам нужда да веднага да се завия с нещо, да счупя нещо или да се потопя цялата във врелия котел на собствения ми ад.
Не си измислям, не си внушавам, не си търся проблеми.. просто, Мило блогче... се пазя.