Ти си най-прекрасния човек,
когото съм прегръщала наскоро.
Най-синьото ми нещо. Най-горещия
и най-спокойно греещия огън.
Погледна ме, преди да съм видяла.
Обърка ме, преди да разбереш...
Преди да разбера, аз бях влетяла...
Виновна съм. Че спрях, преди да спреш.
И тръгнах. Напосоки. Ала хваната
безрасъдно здраво за твоята ръка.
Не знам къде отиваме, признавам си.
Но знам, че твойта синя топлина
ми е ужасно скъпа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар