По принцип рождените ми дни не ме вдъхновяват... Но днес, докато вървях към вкъщи, се замислих за символиката на 2-ката. Това сигурно е резултат от 2 (!) неща - близката ми среща с един страшно готин луд астролог, и това, че отдавна не съм писала... Особено в проза.
Та!
Двойката...
Станах на 22, което реално е единственото число с две двойки!
Работя в БНТ 2... Което е и вторият ми допир с телевизия... Втори шанс! Замисляли ли сте се колко важни са вторите шансове? Колко е трудно винаги да продължаваш, да не губиш вяра в себе си или пък още по-лошо - да губиш себе си, в търсенето на поне капчица вяра?!... Преди малко се запознах с една жена, която е родила бебето си след 7-ми (!!!) опит с инвитро! Оставям изводите на вас.
Нататък.
Живея с второто си сериозно гадже, с което нещата изглеждат поне два пъти по-сериозни.. и по-сложни. А дали са сложни, защото са сериозни, или са сериозни, защото са сложни, е друг въпрос. (Милинко, знам, че ще прочетеш това - затова бързам да уточня - "сложни" в простичкия, хубав смисъл на думата :) обичам те! )
Откакто съм в София, имам двама стари приятели, които успяват да ме изтърпят и не ме забравят, дори в най-заетите ми дни, месеци, години.. ужас! Станаха 2 години, откакто съм в София...
За това време срещнах и не малко истински хора... Преди да започна да уча, познавах точно двама души от курса ми. Впоследствие те се оказаха двамата най-готини Тонка и Наско на света:))) На тях и всички други мои любими колеги и приятели, които също ме търпят упорито, и ми прощават вечното тичане... - двойно благодаря!! (като за РД с две двойки) :))
Между другото имам да направя ДВА превода тази нощ... И да довърша втория подарък на любимия ми синеочко, който вече втора седмица мен чака... И да измия чиниите.. И да пусна пералнята... Абе, на 22 май трябва да съм по-подредена от това? Или пък по-хаотична, човек без график? Не знам... Наистина не знам. Дали съм на 22. Или на 32. (За 42 няма да споменавам, пази Боже, тати е на толкова! Пък и съм мааааааалко по-джазта-праста още...)
Но така де, все пак е факт. На рождения ми ден се оказах пак сама сред целия ми хаос... Обаче седя и ям шоколад, и пиша, и си гледам червената свещ ... Малииииии колко арт! Ти да видиш! Хахахахха...
Все тая.... Утре пак ще бързам, и пак ще свърша всичко...Може би не навреме, но ще го свърша и ще го свърша добре. (Много не-новинарски разсъждавам, ама днес ми е рожден ден, простено ми е)...
Понякога наистина се уморявам от това, че дълго време нямам време да се уморя.
Моят свят е за хора, които бързат...Които не спират.
Които търсят
и които намират...
Няма да спра да летя...
...на 15 минути с токчета от телевизията...
...наскоро се хванах, че през 80% от деня телефонът ми е в ръката...
..в другата е тефтерът...
и как пък никога нямам химикалка! Все ми подаряват и все нямам... Не че ги губя... просто никога не са ми под ръка... Хора, моля ви, подарявайте ми евтини химикалки, скъпите не са за в чантата ми, там е опасно!
Нарисувах горната картинка, за да се опитам да я погледна отстрани. Май доста съм се сраснала с кожата си. С тази, от картинката. Обичам я. Обичам... се.
И като се погледна отстрани, виждам един козирог, който върви упорито по правилната пътека...
А лъвското в мен (асцендента ми) ме кара да го правя и с гордо вдигната глава. Поне понякога.
Аз ви казах, че имах среща с много луд астролог!... ;)
Стига, пак стана ферман... Дали когато навърша Христовите 33 ще съм поне мааалко по-лаконична?
И дали тогава ще се сетя за този ферман...
И как ли ще си отговоря?...
Всъщност, май не бързам да разбера... :)
Сега съм на 22!!!! И както стана ясно, имам 2 милиона причина да ОБИЧАМ двойките в живота си!!!
Пожелавам си една два пъти по-успешна година...
Защото мога...
И защото ще се постарая...
Няма коментари:
Публикуване на коментар