лещи не ми се носят,
а цвета на душата не смятам да си променям... Боята за души със сигурност струва много скъпо.
Когато денят ти започва с поправяне на ноктите,
това очевидно значи, че си прекарал нощта в разрушаване на ума си...
И още нещо - в такива моменти, колкото повече пиеш, толкова повече сънуваш... само кофти сънища обаче. Важни, но гадни. И въпреки че са объркващи, потискащи и сюрреалистични, се чудя дали няма да е по-добре да си остана в тях...
За съжаление се събуждам. И за да ми е два пъти по-гадно - е светло. Добре, че е Полша и скоро ще се стъмни и добре, че си проспах деня! Не вярвах, че това последното някога ще го кажа... ама нА!
За да избягам от светлината, ще се изкъпя на свещи. След някакви си 10 минути оставам само с една свещ. Така и не разбрах защо прозаични неща като "восъкът свърши" могат да ми съсипят романтиката...
Както и да е. Оставам с една свещ. Разбира се, червена. Оглеждам се в отраженията й и се изумявам колко съвършено изглежда тялото ми в огледалото на огъня. Спомням си... с колко много любов ти подарих всяко парченце от мен, забравяйки за всичко... И в моментите в които сме били Заедно, винаги си мислех, че е завинаги... не мога да повярвам, че сърцето ми е толкова глупаво... отказвам да повярвам... и аз и ума ми и сърцето ми сме интелигентни същества...
Не можеш да си представиш колко красиво е тук сега. Парата на водата обгръща свещта и така червеното се разнася още повече... още по-силно.... нито парата, нито водата, могат да убият огъня на една червена свещ... поне докато има още восък...
Свършвам с душа. Пред огледалото съм само аз. Докато парата още е навсякъде около мен, си обливам лицето с хладка вода, за да си спомня какво беше да те усещам...
Прекрасно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар