***

Той често свири на пиано
за по две минути. 
Сутрин,
когато излизам от вкъщи
и привечер, 
когато се връщам.
Изпраща ме
и ме посреща.
Чува стъпките ми.
Чувам пръстите му. 
Или пръстите й.
Дори не се познаваме.
Живее някъде 
един етаж 
над рутината ми. 

И когато някога замина,
тези две минути
от деня му
от деня й
ще ми липсват.
Както липсва дом.