След три месеца мълчание...

Тази болка вече е отминала.
Аз те преоткрих. И те обичам.
Не знам дали така се случва винаги,
не знам различни ли сме, или си приличаме,
но стана нещо
и сега е друго.
Искам теб, любов.
И нищо друго...
И още нещо -
аз искам да се закълна
във въздуха
(а с него дишам)
че искам ти давам
с в о б о д а .
Колкото света.
И малко повече...
За да съм сигурна,
че ще ти стигне полета.

Само който може да лети,
може да обича.

А с теб не бързаме.
Имаме и времето,
и правото
да летим
и да грешим.

Имаме и любовта,
и вярата,
че има за какво
да литнем заедно.