За любовта към страха и страха от любовта

Когато се страхувам, те руша.

Разбирам го и съжалявам.

Прости ми, ако можеш, за това,

което съм създала 

с обич и съм сринала със плач.

Оттук нататък

знам, че всеки страх

ще е стократно по-отровен 

отсега.

Като вампир 

ще ме тормози през нощта

и ще пие от кръвта ми -

любовта 

ни.

Затова не смятам, 

да му се предам,

докато още ме прегръщаш

и обичаш.

Докато заспивам вечер с твоя пламък,

аз ще знам,

че един за друг сме всичко.

И ако случайно в жилите ми

пропълзи съмнение,

в зародиш още

ще го преродя в стихотворение.

(Или в целувка.

Или във усмивка).

Прекрасно знам,

че каквото съм откъснала 

от теб,

не мога да си върна,

но мога да създам 

наново.

И сега ще ми е нужна

поне сто пъти повече любов.

Това навярно ще е малко трудно,

но човек понякога

си осъзнава глупостта

и е готов

на чудеса.

***

Това е от мен.
Дано не ти прилича
на наивно обещание
на лудо влюбено дете.
А от теб аз искам

само да обичаш

трезво влюбената 

Вели в мен.