БЕЗ.СЪН.НО...

Поредната безсънна нощ...
От Полша насам, забравих какво е нормален сън.

Измъчвам себе си с по 4-5 часа спане на нощ. Нарочно не си лягам. Работя до късно, описвам до късно, чатя си с хора до късно, слушам музика до късно, правя какво ли не до два, три, понякога до четири сутринта, само и само да мога, когато си легна, да заспя на мига. Чак сега разбирам защо го правя -просто така се спасявам. Спасявам се от студа, от мислите и от сълзите, които злобно ме причакват всяка нощ, дебнат ме, и всяка капка от енергията ми - обръщат срещу мен...
В момента имам сили само за две неща: да бездействам и да преобърна света. Минавам от състояния на краен мързел - в хиперактивност и обратното. Първото обаче гледам да го избягвам. Мразя мързела. МРАЗЯ нищоправенето. Болезнен егоист съм за всяка секунда от живота ми! Затова - избягвам го...да... или ако се отпусна, това винаги завършва с нещо креативно, с нещо "избило", с нещо написано или нещо заснето...
Чувствам някакво много, ама много хаотично, неопределено, аморфно чувство на надежда в себе си. На надежда за себе си. Не знам за какво и не знам от какво. Знам, че вървя по пътя. Не знам къде ще стигна. Знам, че имам хиляди посоки пред себе си. Знам, че изборът сега си е само мой. Знам, че най-после, най-после съм в центъра на света, на моя си свят, и това е колкото тежко и объркващо, толкова и сладко. Мога да избера всичко... И трябва много да внимавам, защото всеки избор - от закуската на сутринта до това, кого да оставиш в живота си и кого да разкараш, всеки избор има последствия. И ако избирам сама, ще си нося всичкото кръстове сама...

Мда...

Поредната безсънна нощ.
Тоя блог вярно ми стана като дневник.
Дано поне тук нямам недоброжелатели, както във фейсбук, където никога, ама никога няма да кача дори една снимка вече. Ще си споделям аз щастието... за чий.....?!
Няма. И щастието, и нещастието са си само мои сега. Е добре де, и ваши, ако четете, ама ако четете пък, значи ви пука.
Всъщност, много се чудя - кой го чете това нещо?!
Имала съм била над 2000 прочита... хммм...
Ама така де. Аз винаги се подценявам. Просто 'щото знам, че винаги мога още...
Освен сега.
3 часа е. Май е крайно време да поспя...