I (don't) know

***

Перфектна вяра

Аз вярвам, че истинската вяра
не е вяра в замяна.
("Аз вярвам, защото...")
По-скоро бих я нарекла
вяра в измама.
("Аз вярвам и толкоз!")
Не знаеш дали ще е истинско,
не знаеш дали ще боли,
но вярваш, че искаш да бъдеш
и вярваш, че си.
И ако на този свят трябват
две капки глупост,
за да рушиш с лека ръка,
то трябват
два свята сила,
за да продължиш след това.
Този път не просто искам...
Този път ти го дължа.
Ще вярвам, че няма да паднем.
Че това далеч не е Върха...
Каквото и после да стане,
аз просто ще вярвам в това.

***
С ръце, които не могат да те пипнат,
с очи, които не могат да те видят,
с вкус, слух, и обоняние,
които не знаят...
Защото шестото...
шестото е Вярата...

Калинка

Аз съм малка,
червена
и силна.
Понякога твърде червена
(чак става досадно),
понякога не достатъчно силна
(или все ми е малко)...
Знам, че съм лесна за влюбване
(по няколко пъти)
и трудна за обич...
Трудна за радост по пътя.

Не винаги,
може би.
Но завинаги.
Може би...

(Нищо не знам
и за нищо не искам да мисля.
Искам да спя,
но сърцето ми иска да пиша...)

Кожата ми е бяла, очите ми са тъмни, душата ми е червена.

Когато се опитам да хвана тен, не става,
лещи не ми се носят,
а цвета на душата не смятам да си променям... Боята за души със сигурност струва много скъпо.

Когато денят ти започва с поправяне на ноктите,
това очевидно значи, че си прекарал нощта в разрушаване на ума си...

И още нещо - в такива моменти, колкото повече пиеш, толкова повече сънуваш... само кофти сънища обаче. Важни, но гадни. И въпреки че са объркващи, потискащи и сюрреалистични, се чудя дали няма да е по-добре да си остана в тях...

За съжаление се събуждам. И за да ми е два пъти по-гадно - е светло. Добре, че е Полша и скоро ще се стъмни и добре, че си проспах деня! Не вярвах, че това последното някога ще го кажа... ама нА!

За да избягам от светлината, ще се изкъпя на свещи. След някакви си 10 минути оставам само с една свещ. Така и не разбрах защо прозаични неща като "восъкът свърши" могат да ми съсипят романтиката...

Както и да е. Оставам с една свещ. Разбира се, червена. Оглеждам се в отраженията й и се изумявам колко съвършено изглежда тялото ми в огледалото на огъня. Спомням си... с колко много любов ти подарих всяко парченце от мен, забравяйки за всичко... И в моментите в които сме били Заедно, винаги си мислех, че е завинаги... не мога да повярвам, че сърцето ми е толкова глупаво... отказвам да повярвам... и аз и ума ми и сърцето ми сме интелигентни същества...

Не можеш да си представиш колко красиво е тук сега. Парата на водата обгръща свещта и така червеното се разнася още повече... още по-силно.... нито парата, нито водата, могат да убият огъня на една червена свещ... поне докато има още восък...

Свършвам с душа. Пред огледалото съм само аз. Докато парата още е навсякъде около мен, си обливам лицето с хладка вода, за да си спомня какво беше да те усещам...

Прекрасно.

Dear God,

just be there

today.

Love,

Me

За любовта към страха и страха от любовта

Когато се страхувам, те руша.

Разбирам го и съжалявам.

Прости ми, ако можеш, за това,

което съм създала 

с обич и съм сринала със плач.

Оттук нататък

знам, че всеки страх

ще е стократно по-отровен 

отсега.

Като вампир 

ще ме тормози през нощта

и ще пие от кръвта ми -

любовта 

ни.

Затова не смятам, 

да му се предам,

докато още ме прегръщаш

и обичаш.

Докато заспивам вечер с твоя пламък,

аз ще знам,

че един за друг сме всичко.

И ако случайно в жилите ми

пропълзи съмнение,

в зародиш още

ще го преродя в стихотворение.

(Или в целувка.

Или във усмивка).

Прекрасно знам,

че каквото съм откъснала 

от теб,

не мога да си върна,

но мога да създам 

наново.

И сега ще ми е нужна

поне сто пъти повече любов.

Това навярно ще е малко трудно,

но човек понякога

си осъзнава глупостта

и е готов

на чудеса.

***

Това е от мен.
Дано не ти прилича
на наивно обещание
на лудо влюбено дете.
А от теб аз искам

само да обичаш

трезво влюбената 

Вели в мен.

След три месеца мълчание...

Тази болка вече е отминала.
Аз те преоткрих. И те обичам.
Не знам дали така се случва винаги,
не знам различни ли сме, или си приличаме,
но стана нещо
и сега е друго.
Искам теб, любов.
И нищо друго...
И още нещо -
аз искам да се закълна
във въздуха
(а с него дишам)
че искам ти давам
с в о б о д а .
Колкото света.
И малко повече...
За да съм сигурна,
че ще ти стигне полета.

Само който може да лети,
може да обича.

А с теб не бързаме.
Имаме и времето,
и правото
да летим
и да грешим.

Имаме и любовта,
и вярата,
че има за какво
да литнем заедно.

"Close enough to start a war..."

На любов – като на война.

Твърде близо,

за да се обичаме,

и достатъчно –

да се погубим.

Който не е с мен,

е против мен.

Под покрива си крием всеки ден

истината колко сме различни.

Крием я с „обичам те”.

А няма стихове в петстишия,

и няма врагове с еднакви ключове.

Аз не мога да римувам. Ти – да дишаш.

Това е лудост. Не любов.

Безумие.

Идва един момент, в който...

Сълзите имат край. Те свършват тогава, когато любовта, уважението и гордостта започнат да си удрят шамари.

В един момент болката спира да плаче. Боли толкова много, че цялата й сила е концентрирана в самото болене, не й остават сили за плач. Тогава болката говори тихо. И не звъни. И не се усмихва. Идва един момент, в който болката може само да боли...

Тогава спомените вече не са сантименти, а вещи.

Огледалото в коридора отразява само стената насреща си, а не миналото.

На снимката в рамката има двама души, които се прегръщат - не сме ние...

Просто идва един момент, в който болката се самоизцежда от всичките си превъплъщения, които преди са ти докарвали сълзи, впива се в теб и кръвожадно започва да боли. В този момент, трябва да си луд, за да вярваш, че обичаш.

И някак си, си длъжен да си тръгнеш. Всеки човек е длъжен да може да сложи точка тогава, когато може само да го боли. Дори животно би се защитило. Само хората имаме таланта да бъдем мазохисти и проклятието да мислим, че това е правилно.

Не съм егоист. Просто се уважавам достатъчно.

Точка.

Така си мисля сега. На 200 километра от най-голямата ми болка.

УРОЦИ /предупреждавам се сама/

Ако не се науча,
че чистотата е в сърцето,
а не във дрехите
по закачалки,
ако не се науча,
че любовта е ежедневието
и че крилете му
не са ми малки,
ако не се науча,
че мога да летя
даже докато седя на масата,
ако не се науча,
че ако мълча,
ще се побъркам безобразно цялата,
ако не се науча,
че уханните цветя
не се купуват, а се подаряват,
ако не се науча
да горя от топлина,
ти също няма как да ми я даваш...
Ако не се науча,
че дом е не където спя,
а където те усещам и в Москва...
Ако не се науча
да те правя
най-щастливия човек в света,
без да казваш, ще си ида и сама.

Но аз ще се науча.

***

Искам да се върнеш
и да те обичам
да се събуждаме
и да се гледаме в очите
да "ставам" 5 пъти
да те прегръщам дълго
да си говорим много
дори да ни е трудно...
да си правим чай
да си лежим до късно
дори и вкъщи
да е "малко мръсно"..:) 
искам си всички онези
уж малки неща
които ни правят деня


обичан.

ПО ДЕТСКИ

Аз те мъча, любов.
Аз те мъча, така
както могат само децата.
Невинно. С любов.
Сълза по сълза,
слизаме с теб на земята.
А аз вярвам в небето.
И искам, любов,
да летя както могат децата.
Още нагоре... там, откъдето
ще видя щастлива земята.
Аз те обичам, любов.
Пак така,
както могат само децата.
Но почакай... аз май... раста
...и в това е тъгата.