I (don't) know

***

Перфектна вяра

Аз вярвам, че истинската вяра
не е вяра в замяна.
("Аз вярвам, защото...")
По-скоро бих я нарекла
вяра в измама.
("Аз вярвам и толкоз!")
Не знаеш дали ще е истинско,
не знаеш дали ще боли,
но вярваш, че искаш да бъдеш
и вярваш, че си.
И ако на този свят трябват
две капки глупост,
за да рушиш с лека ръка,
то трябват
два свята сила,
за да продължиш след това.
Този път не просто искам...
Този път ти го дължа.
Ще вярвам, че няма да паднем.
Че това далеч не е Върха...
Каквото и после да стане,
аз просто ще вярвам в това.

***
С ръце, които не могат да те пипнат,
с очи, които не могат да те видят,
с вкус, слух, и обоняние,
които не знаят...
Защото шестото...
шестото е Вярата...

Калинка

Аз съм малка,
червена
и силна.
Понякога твърде червена
(чак става досадно),
понякога не достатъчно силна
(или все ми е малко)...
Знам, че съм лесна за влюбване
(по няколко пъти)
и трудна за обич...
Трудна за радост по пътя.

Не винаги,
може би.
Но завинаги.
Може би...

(Нищо не знам
и за нищо не искам да мисля.
Искам да спя,
но сърцето ми иска да пиша...)

Кожата ми е бяла, очите ми са тъмни, душата ми е червена.

Когато се опитам да хвана тен, не става,
лещи не ми се носят,
а цвета на душата не смятам да си променям... Боята за души със сигурност струва много скъпо.

Когато денят ти започва с поправяне на ноктите,
това очевидно значи, че си прекарал нощта в разрушаване на ума си...

И още нещо - в такива моменти, колкото повече пиеш, толкова повече сънуваш... само кофти сънища обаче. Важни, но гадни. И въпреки че са объркващи, потискащи и сюрреалистични, се чудя дали няма да е по-добре да си остана в тях...

За съжаление се събуждам. И за да ми е два пъти по-гадно - е светло. Добре, че е Полша и скоро ще се стъмни и добре, че си проспах деня! Не вярвах, че това последното някога ще го кажа... ама нА!

За да избягам от светлината, ще се изкъпя на свещи. След някакви си 10 минути оставам само с една свещ. Така и не разбрах защо прозаични неща като "восъкът свърши" могат да ми съсипят романтиката...

Както и да е. Оставам с една свещ. Разбира се, червена. Оглеждам се в отраженията й и се изумявам колко съвършено изглежда тялото ми в огледалото на огъня. Спомням си... с колко много любов ти подарих всяко парченце от мен, забравяйки за всичко... И в моментите в които сме били Заедно, винаги си мислех, че е завинаги... не мога да повярвам, че сърцето ми е толкова глупаво... отказвам да повярвам... и аз и ума ми и сърцето ми сме интелигентни същества...

Не можеш да си представиш колко красиво е тук сега. Парата на водата обгръща свещта и така червеното се разнася още повече... още по-силно.... нито парата, нито водата, могат да убият огъня на една червена свещ... поне докато има още восък...

Свършвам с душа. Пред огледалото съм само аз. Докато парата още е навсякъде около мен, си обливам лицето с хладка вода, за да си спомня какво беше да те усещам...

Прекрасно.

Dear God,

just be there

today.

Love,

Me