Разбирам го и съжалявам.
Прости ми, ако можеш, за това,
което съм създала
с обич и съм сринала със плач.
Оттук нататък
знам, че всеки страх
ще е стократно по-отровен
отсега.
Като вампир
ще ме тормози през нощта
и ще пие от кръвта ми -
любовта
ни.
Затова не смятам,
да му се предам,
докато още ме прегръщаш
и обичаш.
Докато заспивам вечер с твоя пламък,
аз ще знам,
че един за друг сме всичко.
И ако случайно в жилите ми
пропълзи съмнение,
в зародиш още
ще го преродя в стихотворение.
(Или в целувка.
Или във усмивка).
Прекрасно знам,
че каквото съм откъснала
от теб,
не мога да си върна,
но мога да създам
наново.
И сега ще ми е нужна
поне сто пъти повече любов.
Това навярно ще е малко трудно,
но човек понякога
си осъзнава глупостта
и е готов
на чудеса.
***
Това е от мен.
Дано не ти прилича
на наивно обещание
на лудо влюбено дете.
А от теб аз искам
само да обичаш
трезво влюбената
Вели в мен.
