за по две минути.
Сутрин,
когато излизам от вкъщи
и привечер,
когато се връщам.
Изпраща ме
и ме посреща.
Чува стъпките ми.
Чувам пръстите му.
Или пръстите й.
Дори не се познаваме.
Живее някъде
един етаж
над рутината ми.
И когато някога замина,
тези две минути
от деня му
от деня й
ще ми липсват.
Както липсва дом.
