ЕДНО ДЪЛГО

За мене дълго, моля.

Чисто.

И без захар.

Както всяка сутрин

- и както всяка нощ.

Горчиво.

И горещо.

Ароматно.

С дъх на кожа

и на някой

..друг живот.

АКО ТЕ НЯМА...

Ако повярвам, 

ще се самоубия.

Ако не вярвам,

ще умра в невяра.

Ако те има,

ще трябва да те скрия

в ъгъла на съвестта си.

А ако те няма?

ОБЕЩАВАМ,...

...че когато стана на 40, ще си обичам сенките под очите.

Заради всички онези стари, безсънни, изживяни нощи...

СВОБОДНИ СЪЧИНЕНИЯ

Не ме гледай със тази вина -
затова са ми двете очи.
Ако в едното блести светлина,
в другото блус да звучи.

 

И няма защо да не спиш.
А аз няма защо да мълча.
Без друго ти само мълчиш,
без друго аз вече не спя.

Вземи си бонбон и си тръгвай.
Поне той да те прави щастлив.
Ако няма защо да сме мъртви,
значи има защо да грешим.

КУКЛА

Л и г л а.

Наивна и глупава.

Изтъкана от сълзливост в очите, чупливост в душата и порцелан в костите. С противно развинтено въображение.

Спрях да се оглеждам. Вярвам с периферното си зрение.

И това ми е много...

ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО

 Ако не си достатъчно червен, по-добре да съм сама. 

         Има някакво очарование в това, вечер да палиш нощната лампа само за себе си. Ти определяш ъгъла. Ти разполагаш сенките. Ти  си играеш с фокуса, с движенията, с без фокуса, с цветовете... Ти определяш цветовете, защото ти виждаш. Ти усещаш. Ти знаеш – че всеки компромис с червеното бие на розово.

         Не ми трябва никой, който да ме обожава. Искам някой, който може да ме създава и знае как да ме руши. Но да не го прави, защото не иска без мен. Не че не  може... дори аз мога без себе си. 

         Не ми трябват и прегръдки. Искам някой, който да ме настъпва, докато танцуваме. Нарочно. За да ми напомня, че ходя по земята. Но искам да притежава самолет. Или по-добре совалка... За да знам, че с него мога и да летя.

         Не искам някой, който да е влюбен в мен, отчаяно и тъпо. Искам някой, който да се влюбва в мен по три пъти на ден и поне по два пъти на нощ, а през другото време да знам, че иска да ми крещи. Да ми затръшне вратата, да ми я фрасне в лицето, да ми счупи ако не носа, то поне токчето на новите червени обувки, които обичам малко повече от него... Но да не го прави. Защото съм красива и иска да ме сънува такава, каквато ме има.

    Всъщност, не искам никой да ме има. И аз не искам никого да имам. Искам само аз да съм и той да е.

    Но да знаем, че всеки следващ миг може да ни е последен - и това да е единственото, в което вярваме заедно.