Не знам как хората го правят.
Обичаш и предаваш, после пак.
Кълнеш се в святото си, после го повтаряш
същото. На друг човек. И пак...
Първо вярваш съкровено. Като бебе.
Че светът е само „аз и ти”...
Чак после виждаш. Че някъде зад тебе
има още някой – а земята се върти...
Не знам как хората го правят.
Как вярват сляпо, че „всичко е за добро”.
Как всеки път еднакво искрено си дават
„цялото" сърце. Аз съм само със едно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар